Кратко  и до болка вярно!

беше страхотен хит на бригадите
в студентското ми детство :)

Още едно доказателство, за вечността на някои поети и техните творби!
Слушах го в изпълнение на много хора... И актьори, и хора обикновени...
Четох го през годините не веднъж и дваж...
Но с това изпълнение, сякаш ми шибнаха шамар..
Може да е от годините!:)
Може би разбрах, че за "утре" трябва да протегнеш ръце и да си го вземеш "днес"!

да те оставят безразличен, да не те стреснат дори.
Изпълнението на З.Б. е като разговор лично с теб. Такъв е и замисълът /може би/ на С.Ц.
Чела съм го и съм го слушала много пъти през годините.
Но... днес...
Днес е различно.
"Носете си новите дрехи, момчета!"

...И бъдете днес! Не утре, а именно днес!

сме пропуснали днес, но понякога твърде късно...

...и в края сме останали с празни ръце и купища още по-празни приказки...

Животът в демократична България превърна поета в едно голямо мрънкало.

Само, че стихотворението е писано през 1972 г.
Демокрацията тогава са я гледали през "крив макарон".

А от позициите на почти 90 години, не смятам, че горчивите размисли са "мрънкяне"
Чисти констатации от опита на човек с богата душевност и чувствителност, живял при три строя...