"И като нокти
окови нови ни растат.
А магията
на родната ни реч
с тихия си говор вече
на този свят объркан пречи."

Из “Зимовища на душата“








ТЪРГОВЦИ В ХРАМА

Търгуваме, защото всичко мерим –
живот, любови, хляб и милостиня.
Приписахме на Дявола монетите.
Виновен да е друг, само не ние.

Измислихме си храмове и църкви,
светци, олтари, псалми, вощеници
с надеждата, че утре, като съди,
добрият Бог ще ни прости жълтиците.

Ще ни прости, разбира се. Той знае –
с кантар си мерим даже и оковите.
От милост и Сина Си ще накара
да ни разчисти храма от търговците.

Но вътре в нас не може да разчисти.
Кантарите в сърцата ни са лични.
Забравихме, че храмът е душата ни.
А там търговците сме само ние.

Мария Лалева,
"Благословете Юда"

Ако не си правиш сметка, си за никъде. Загубен си.

Всеки избира за себе си
жена, религия, път.
Служи на дявола или на пророка -
всеки избира за себе си.

Всеки избира за себе си
дума за любов и за молитва.
Меч за дуел, меч за битка
всеки избира за себе си.

Всеки избира за себе си
щит и броня, тояга и кръпки.
Мярка за окончателно отчитане
всеки избира за себе си.

Всеки избира за себе си...
Аз също избирам - както мога.
Нямам оплаквания към никого.
Всеки избира за себе си.

<Юрий Левитанский>