Постинг
02.08 00:23 -
Парченца от необхватното
Автор: tonsun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1697 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 02.08 01:15

Прочетен: 1697 Коментари: 12 Гласове:
17
Последна промяна: 02.08 01:15


Над 220 км на дължина..
Около 18 000 000 души..
Накъдето и да отправиш взор.. сгради от всякакъв вид, размер, архитектура...
Минаретата на джамиите са навред, но казват, че никой незнае колко е техният брой.. Във всеки случай са повече от 3 500...
Пълчища от хора, говорещи всякакви езици.. Глъч.. Смях.. Шум
Вой на сирени... Клаксони.. Спирачки... Невъобразим трафик..
Смесица от аромати... Ухае на ястия и силни подправки; на захар, ванилия и канела; на лепкава сладост и упойващият аромат на кафе; на тежки парфюми и още по-тежка смрад идваща от канали и все още непочистена смет...
Претоварване на сетивата, които не успяват да възприемат всичко...
Минало, Настояще и Бъдеще, преплитащи се в един чудовищен град, разположен на два континента..
Град, който едновременно очарова и смазва...
ИСТАНБУЛ!






























































.jpg)



.jpg)
Снимките се разместиха, но се надявам да сте усетил атмосферата на гиганта.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Минарета? Във втория Рим! Отврат!
цитирайВиждал съм го. В някои сериали... :)
цитирайkvg55 написа:
Минарета? Във втория Рим! Отврат!
Защо отврат?!? Минарета има навред по света. Дали е църква, джамия, катедрала, синагога, храм на Буда или друг дом на бог или божество, все е дом на Вярата на хората. Важното е тази Вяра да твори добро за всички, а не Зло. В Украйна и Русия преобладават църквите, ама това не пречи да се пролива кръв и да се руши.
mt46 написа:
Виждал съм го. В някои сериали... :)
Аз пък ти пожелавам да го видиш наяве. Лично за себе си установих, че това "не е моето място"! Все едно се намираш в центрофуга. Поне аз се почувствах така.
Бил съм много пъти. Винаги може да намериш нещо интересно, особено ако избягваш туристическите места :)
цитирайvacsine написа:
Бил съм много пъти. Винаги може да намериш нещо интересно, особено ако избягваш туристическите места :)
Ако няма някой местен, който да те разведе и покаже, най-много да се загубиш така, че сам да се чудиш, как си го постигнал. :)))))))
Много ми хареса снимката със статуята на лъва, убиващ змията. :) На живо сигурно е небивала. Не знам колко дни беше в Истанбул, но мисля, че само за него на човек му трябват поне две седмици. Приказен град. :) А канализацията няма как да е перфектна под 20 милиона човека и хиляда и триста (?) години.
Поздрави! :)
цитирайПоздрави! :)
valdor1355 написа:
Много ми хареса снимката със статуята на лъва, убиващ змията. :) На живо сигурно е небивала. Не знам колко дни беше в Истанбул, но мисля, че само за него на човек му трябват поне две седмици. Приказен град. :) А канализацията няма как да е перфектна под 20 милиона човека и хиляда и триста (?) години.
Поздрави! :)
Поздрави! :)
Според мен, цял живот не е достатъчен, за да се разгледа и усети един такъв град. Наистина е нещо чудовищно голямо, което непрекъснато расте и се развива. :)
Относно загубването! Оставиха ни, преди години на Капалъ Чаршъ и ни казаха, че лесно ще намерим хотела и на Златния рог, със същото име От ориентирането преди ,избирах си опорни точки, по които да се връщам Знаех , че ще се връщаме самостоятелно и си избрах точки за следване Жена ми, географ, се паникьоса Казах и спокойно, няма как да подминем Златния рог, без да усетим!
Но тя все повече се паникьосваше, загубили сме се , какво ше правим? Като наближихме, реших да и го върна, да я притесня! Нарочно подминахве хотела и след 50 метра казах, че съм сбъркал, трябва да се върнем И пред хотела обявих ,че се предавам, сбъркал съм, не знам къде е хотелът? Посочих и пиколото на вратата ,да отиде да го пита, къде е хотелът? В паника, хукна към него Спрях я, не вижда ли над вратата "Голдън хорн"?
Лека нощ!
цитирайНо тя все повече се паникьосваше, загубили сме се , какво ше правим? Като наближихме, реших да и го върна, да я притесня! Нарочно подминахве хотела и след 50 метра казах, че съм сбъркал, трябва да се върнем И пред хотела обявих ,че се предавам, сбъркал съм, не знам къде е хотелът? Посочих и пиколото на вратата ,да отиде да го пита, къде е хотелът? В паника, хукна към него Спрях я, не вижда ли над вратата "Голдън хорн"?
Лека нощ!
leonleonovpom2 написа:
Относно загубването! Оставиха ни, преди години на Капалъ Чаршъ и ни казаха, че лесно ще намерим хотела и на Златния рог, със същото име От ориентирането преди ,избирах си опорни точки, по които да се връщам Знаех , че ще се връщаме самостоятелно и си избрах точки за следване Жена ми, географ, се паникьоса Казах и спокойно, няма как да подминем Златния рог, без да усетим!
Но тя все повече се паникьосваше, загубили сме се , какво ше правим? Като наближихме, реших да и го върна, да я притесня! Нарочно подминахве хотела и след 50 метра казах, че съм сбъркал, трябва да се върнем И пред хотела обявих ,че се предавам, сбъркал съм, не знам къде е хотелът? Посочих и пиколото на вратата ,да отиде да го пита, къде е хотелът? В паника, хукна към него Спрях я, не вижда ли над вратата "Голдън хорн"?
Лека нощ!
Но тя все повече се паникьосваше, загубили сме се , какво ше правим? Като наближихме, реших да и го върна, да я притесня! Нарочно подминахве хотела и след 50 метра казах, че съм сбъркал, трябва да се върнем И пред хотела обявих ,че се предавам, сбъркал съм, не знам къде е хотелът? Посочих и пиколото на вратата ,да отиде да го пита, къде е хотелът? В паника, хукна към него Спрях я, не вижда ли над вратата "Голдън хорн"?
Лека нощ!
Всичко е добре, когато завършва добре!
Бъди здрав, Леон! (hi)
Някога Наполеон е казал, че ако светът беше една държава, Истанбул щеше да е столицата.
цитирайvaleska написа:
Някога Наполеон е казал, че ако светът беше една държава, Истанбул щеше да е столицата.
Град с територията на половин България...
Това е чудовищно. А има мегаполиси двойно по-големи като население и територия от Истанбул...
Това ли е бъдещето на света? Огромни конгломерати, в които хората са натъпкани, като в мравки в мравуняци... Все повече хора на едно място и все по-непознаващи се и отчуждени...