СЛЪНЧЕВ  ЧОВЕК

Аз съм слънчев човек –

с усмивка дните ми минават.

Понякога се правя на поет

и на музикант понякога се правя.

С усмивка изгрева посрещам

и, грейнал, слънцето следя.

Щастлив, живота си подреждам

и с лекота аз думите редя.

От всяка моя фибра радост блика,

защото аз на слънцето съм син.

Дори в съня ми птица чурулика

и на водата огледалото блести.

Щастлив съм аз!

Денят ми е преккрасен,

със слънце и усмивка озарен.

И нищо ново ме не плаши,

и няма скръб във моя ден.

И камъка когато докосвам,

от него пак слънце струи.

В тъгата аз дни не прахосвам,

а в пролет камбана звучи.

Аз съм слънчев човек.

На всеки аз радост раздавам,

защото аз зная – в ответ

ще получа пак радост в награда.

Аз съм слънчев човек –

през мене слънцето минава.

И знам, че още аз не съм поет,

но съм щастлив, че стъпвам по жарава.

25.012010 г.

София