Хазарите (на гръцки: Χάζαροι; на латински: Chazari) са номадска народност, която създала през 618 Хазарския каганат, известен и като Хазария. Това е била най-голямата държава в източната част на Европа от VІІ до Х век. Хазария просъществувала общо 430 години до 1048. Историята на Хазария е тясно преплетена с историята на Стара Велика България. Хазарските нападения от 668 до 671 разсекли като клин територията на Стара Велика България и довели до разделянето ѝ на Дунавска и Волжка България. Независимо от това голяма част от българите, предвождани от Канас Юбиги Батбаян, останали в своята земя като васали на Каганата. Тази българска земя станала известна като Черна България. Нейните владетели запазили самостоятелност в рамките на Каганата. Като начало на приемането на юдаизма в Хазария се приема периода 730 – 740, но според други това е станало през 760 – 770 или дори в началото на ІХ век. Хазарите са приели окончателно юдаизма като държавна религия през 861 – 865. Това била и главната причина във Волжка България, противник на Хазария, да бъде приет исляма през 922. Известна е мисията на Светите братя Кирил и Методий в Хазария през 860 – 861. Според летописа “Джагфар тарихи” (който аз не приемам за автентичен) през 820 владетелят на Черна България Урус Агар Айдар вдигнал въстание срещу хазарите. Държавата на хазарите била доста обширна и се простирала от Волга и Дон на изток до Крим на запад и Кавказ на юг. В края на VІІ век хазарите завладяли полуостров Крим, който бил населен с готи, алани и древни българи. В град Херсон бил заточен византийския император Юстиниан ІІ, на когото Канас Юбиги Тервел помогнал да се върне на престола през 705. След 711 Хазария и Византия сключили съюз, насочен срещу арабите. През периода от 731 до 737 хазарите претърпели редица поражения от арабите, които са завладяли новата им столица Семендер. В началото на ІХ век в Хазария избухнала гражданска война, като в същото време Византия окупирала Крим. После подпомогнала хазарите срещу угрите, които застрашили крепостта Серкел на Дон. Около 889 печенезите завоювали Северното Черноморие и Византия прекратила съюза с Хазария. Тя подтикнала тюркски племена, аланите, Киевска Рус да водят войни с Хазарския каганат. През 965 киевският Княз Светослав І разгромил хазарите и превзел най-важните им крепости, включително столицата Итил. Последният удар на хаганата бил нанесен от Хорезъм, Киевския Княз Владимир (980 – 1015) и узите. Последни исторически сведения за хазарските владетели били датирани в началото на ХІ век. Смята се, че хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според една популярна хипотеза, хазарите се разселили в цяла Европа, като са станали родоначалници на евреите ашкенази.
Поздрави!