46. Пресвета Богородица „Курско-коренна“ - Знамение
Празнува се на 8 март; 8 септември;
27 ноември и 9-ия петък след Пасха
• Произход: руска, гр. Курск
• Сегашно местонахождение:
Канада, гр. Монреал. Иконата е пребивавала и в Сърбия, Австрия, Германия, Франция и Англия. Идвала е за поклонение и в България.
• Особена дарба: покровителка на православните руси зад граница. Помага при очни заболявания. Същата икона излекувала 9-годишния Прохор (бъдещия преп. Серафим Саровски)
от неизлечима болест.
• История
В XIII век, в страшните години на татарския погром, когато почти цяла Русия лежала в развалини, Курск не избегнал съдбата на другите руски градове. Разорен от ханските пълчища, той се превърнал в диво пустинно място, обрасло с тъмни лесове и населено с диви зверове. Жителите на оцелелия от погрома град Рилск често ходели там на лов. Веднъж един ловец, търсейки дивеч по брега на река Тускари, недалече от Курск, се натъкнал на старинна икона, която лежала при корените на едно дърво, обърната надолу. Вдигнал я и видял, че изображението напомня Новгородската икона „Знамение“. И тутакси станало първото чудо - от мястото, на което лежала иконата, бликнал силен, пълноводен извор. Това се случило на 8/21 септември 1295 година.
След всичко това ловецът не се решил да остави иконата на предишното място, а построил малко дървено параклисче и поставил вътре новоявения образ на Пресвета Богородица. Скоро жителите на Рилск започнали да се стичат тук на поклонение, а новата светиня все повече се прославяла с чудотворство. Узнавайки за това, княз Василий Шемяка, в чиито владения се намирал гр. Рилск, заповядал тя да бъде пренесена в града. Всички жители се стекли да я посрещнат тържествено. Не благоволил да излезе само князът и в самия ден на пристигането на иконата бил наказан със слепота. Съвестта му обаче прогледнала - осъзнал вината си, покаял се и като принесъл усърдно моление пред светия образ, получил изцеление. Умиленият княз веднага построил в Рилск църква, посветена на Рождеството на Пресветата Дева, където била поставена иконата, а денят на нейното намиране започнали да чествуват всяка година.
Не за дълго обаче останал пречистият образ на Небесната Царица в Рилск. По чуден начин той изчезнал оттам и макар че няколко пъти го отнасяли обратно, той все се връщал на мястото на своето явяване. Разбрали тогава че благоволението на Божията Майка лежи върху това място и оставили иконата в параклисчето, където отново започнали да се стичат вярващите за поклонение и горещи молитви. Молебствията за богомолците извършвал един благочестив свещеник, наречен Боголюб, който, поради голямото си усърдие и благоговение към Пресветата Дева, сам се заселил тук за подвижнически живот.
През 1383 година ново татарско нашествие връхлетяло курската земя. Татарите взели в плен свещеника, а параклиса поискали да запалят. Но макар да го обградили със сухи съчки и вейки, той не пламвал. Суеверните варвари се нахвърлили на Боголюб, обвинявайки го в магьосничество, но той изобличил безумието им, като не скрил истинската причина за тяхното безсилие - пречистия образ на Божията Майка. Тогава озлобените татари разсекли на две части светинята и ги захвърлили на различни страни, а благочестивия йерей отвели в плен. И там съхранил той верността си към Христа, въпреки заплахите и увещанията не склонил да приеме чуждата вяра, възлагайки цялото си упование на Небесната Застъпница. И Тя не го изоставила. Веднъж, както си пасял овце и се утешавал с църковни песнопения, прославящи Св. Богородица, наоколо минавали посланици на московския цар. Като узнали, че пастирът е руски свещеник, те решили да го откупят от плен. Така Боголюб се върнал в отечеството си и се заселил на старото си място, при дървения параклис. Скоро той с Божия помощ намерил разсечените части на чудотворната икона, съединил ги и те веднага се сраснали така плътно, че никаква следа не останала от повредата, само на мястото, където била разсечена иконата, се появили капчици роса.
Всеобщото почитание на тая светиня възбудило завистта на социалистите-революционери, чиято сатанинска идеология прониквала вече в Русия. На 3 март 1898 година няколко видни есери с участието на Максим Горки решили да унищожат иконата, да се надсмеят над народната вяра в чудодейната ѝ сила. За тая цел кощунствено била избрана Кръстопоклонната неделя през Великия пост. По време на всенощното бдение в Знаменския храм кощунниците незабелязано поставили в подножието на иконата бомба, снабдена с часовников механизъм. Взривът трябвало да стане по време на празничното богослужение. Но по непостижим начин часовниковият механизъм задействувал с голямо закъснение, когато храмът бил вече празен. Точно в два часа през нощта ужасен взрив разтърсил монастира. Картината в храма била страшна. На парчета бил разтрошен чугуненият позлатен балдахин над иконата, силно пострадали мраморните стъпала в подножието ѝ и масивният свещник пред нея. Близката обкована в желязо врата също била счупена и избита от рамката, всички стъкла, даже в най-горния купол, били разбити. Но сред това всеобщо разрушение образът на Божията Майка сияел чист, недокоснат и невредим - дори стъклото на иконата останало цяло. Така Божията десница обърнала злодеянието в прослава. Стотици хора се стекли в храма, за да видят с очите си това знамение на благодатната сила на иконата и да ѝ се поклонят с укрепнала вяра.
• Молитва
Преблага наша Царице, Надеждо наша Богородице, Приятелко на сираците и Ходатайке на странниците, Радост на скърбящите, Покровителко на обидените, Ти виждаш бедата ни, виждаш скръбта ни. Помогни ни, понеже сме немощни; нахрани ни, понеже сме странници; виждаш обидата ни; премахни я, както Сама знаеш. Избави отечеството ни, страдащата руска земя от жестокия плен на безбожниците, спаси и запази Твоите раби (имената) и всички нас, които стоим тук и Ти се молим, и ни покрий от всяко зло с честния Си омофор, защото освен Теб нямаме друга помощ, нито друга Ходатайка, нито добра Утешителка, о, Майко Божия, та да ни запазиш и покриеш във вечните векове. Амин.
